Вход
обновено 2:20 PM EET, Dec 10, 2019
ЕИЦ "Европа директно" Благоевград

ЕИЦ "Европа директно" Благоевград

 

Уеб сайт:: https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205586417243597/

Покана за предложения по Програма „Еразъм+“

В Официалния вестник на ЕС от 6 декември е публикувана покана за представяне на предложения в рамките на Програма „Еразъм+“, Ключово действие 3 – подкрепа за реформиране на политиката – Експериментални подходи в европейската политика в областта на образованието и обучението под ръководството на публични органи на високо равнище.

Експерименталните подходи в европейската политика са транснационални проекти за сътрудничество, ръководени от публични органи на високо равнище от държавите по Програмата. Те включват изпитване на целесъобразността, ефективността, потенциалното въздействие и разширяване на мащаба на политиките чрез паралелни полеви изпитвания в различни държави.

Конкретните цели са:

  • да се насърчи транснационалното сътрудничество и взаимното обучение между компетентните органи на най-високо равнище от допустимите за участие държави с цел да се подкрепи системното подобряване и иновациите в областите на образованието и обучението;
  • да се улеснят събирането и анализът на съществени доказателства, с цел да се осигури успешното прилагане на иновативни мерки;
  • да се улеснят преносимостта и разширяване на мащаба на иновативните мерки.

Кандидатите, които се считат за допустими по настоящата покана, са:

  • Публични органи (министерство или приравнени на него органи), отговарящи за образованието и обучението на най-високо равнище в съответния контекст (национално или децентрализирано). Публични органи, отговорни за сектори, различни от образование и обучение (напр. заетост, младеж, финанси, социални въпроси, вътрешни работи, правосъдие, здравеопазване и др.), се считат за допустими, ако докажат, че имат конкретна компетентност в областта, в която се провеждат опитите;
  • Публични или частни организации, извършващи дейности в областите на образованието или обучението или други свързани области;
  • Публични или частни организации или институции, извършващи междусекторни дейности в областите на образованието и обучението в други социално-икономически сектори (напр. неправителствени организации, служби за информация или ориентиране, публични органи, агенции или служби, отговорни за: образованието, обучението, младежта, заетостта, социалните въпроси, вътрешните работи, правосъдието, както и осигуряването, признаването и/или валидирането на качеството; професионалното ориентиране, търговски камари, бизнес и социални партньори, търговски организации, организации на гражданското общество, културни или спортни организации, организации за оценка или научни изследвания, медии и пр.).

Допустими са само заявления от юридически лица, установени в следните държави, участващи в програмата:

  • държавите членки на Европейския съюз;
  • държавите от ЕАСТ/ЕИП: Исландия, Лихтенщайн, Норвегия;
  • страните кандидатки за членство в ЕС: Северна Македония, Турция и Сърбия.

Допустимите дейности трябва да отговарят на изискванията в приложението към указанията за кандидатите. Полевите изпитвания трябва да се извършват в най-малко три държави, чиито публични органи/министерства участват в проекта.

Дейностите трябва да започнат между 1 януари 2021 г. и 28 февруари 2021 г.

Продължителността на проектите трябва да е между 24 и 36 месеца.

Общият бюджет, наличен за съвместното финансиране на проекти по тази покана, е 14 000 000 ЕUR.

Крайният срок за подаване на заявления е:

  1. Предварителни предложения: 21 април 2020 г., 17:00 ч. (брюкселско време);
  2. Пълни предложения: 24 септември 2020 г., 17:0 ч. (брюкселско време).

От кандидатите се изисква да прочетат внимателно цялата информация в поканата за представяне на предложения EACEA/38/2019 и процедурата за подаване на заявления. Те трябва да използват задължителните документи, които могат да се намерят на https://eacea.ec.europa.eu/erasmus-plus/funding_en - референтен номер на поканата EACEA/38/2019.

Пълния текст на поканата можете да видите и изтеглите оттук:

Покана за представяне на предложения EACEA/38/2019 в рамките на програма „Еразъм+“ Ключово действие 3: Подкрепа за реформиране на политиката (512.27 KB, PDF)

Източник: http://europe.bg/bg/pokana-za-predlozheniya-po-programa-erazum-1?fbclid=IwAR1CBYQRe9zoMtLUZBxsGDynbZHgMgZzvOCqBcLViLBf50CiHxa7j0IaNAQ

 

Евробарометър: защитата на правата на човека е най-важната ценност на ЕС според гражданите му

Настоящето проучване на Евробарометър, публикувано във вторник, задава на гражданите редица въпроси, сред които и коя политическа тема трябва да се превърне в приоритет за Парламента.

Есенното проучване на Евробарометър за Европейския парламент традиционно пита гражданите кой политически въпрос трябва да се разглежда от институцията като приоритет. По отношение на европейските ценности ясно мнозинство от гражданите считат защитата на правата на човека в световен мащаб (48%), свободата на словото (38%), равенството между половете (38%) и солидарността между държавите членки на ЕС (33%) за основни ценности, които трябва да бъдат защитавани в Европейския съюз. В България повече от половината респонденти (51%) са посочили на първо място солидарността между държавите членки като основна ценност, която трябва да бъде защитавана от Европейския парламент, последвана от защитата на правата на човека в световен мащаб (46%) и свободата на словото (30%).


Въпреки че класирането на най-важните теми показва значителни различия в отделните държави членки, за първи път изменението на климата оглавява списъка с първостепенни въпроси на гражданите. Почти всеки трети респондент (32%) иска Парламентът да определи борбата срещу изменението на климата като свой най-голям приоритет. Борбата срещу бедността и социалното изключване (31%), борбата с тероризма (24%), както и борбата с безработицата (24%) са следващите в усредненото класиране на приоритетите на гражданите в ЕС. Почти всеки трети български гражданин е посочил борбата със социалната изолация и бедността (36%), създаването на условия за икономически растеж (29%) и качеството и достъпа до здравни услуги (29%) сред трите най-важните теми, на които Европейският парламент трябва да обърне внимание.


През изминалата година протести свързани с климата, водени предимно от младежи, мобилизираха милиони граждани в ЕС и по света. Данните от проучването Парламетър 2019 отразяват това усещане за извънредна ситуация с климата, тъй като абсолютно мнозинство от анкетираните (52%) считат, че изменението на климата в момента е най-належащият екологичен проблем, следван от замърсяването на въздуха (35%), замърсяването на моретата и океаните (31%), обезлесяването (28%) и нарастващото количество отпадъци (28%). Освен това почти шест от десет европейци вярват, че тези протести, водени от младежи, са допринесли за повече политически мерки срещу изменението на климата както на европейско, така и на национално равнище.


Шест от десет европейци (59%)подкрепят членството на страната си в ЕС


Подкрепата на гражданите за Европейския съюз остава висока за трета поредна година, показва есенното проучване на Евробарометъра на Европейския парламент – почти шест от десет европейци (59%) заявяват одобрение за членството на своята страна в ЕС. В България 53% от анкетираните определят членството на страната като нещо добро. Резултатите от проведеното през октомври 2019 г. изследване показват също така повишено ниво на удовлетвореност от начина, по който работи демокрацията в Европейския съюз: 52% (+3 процентни пункта) от европейците споделят това чувство. На същото мнение са и 52% от анкетираните българи.


Европейските граждани биха искали Европейският парламент да играе по-важна роля, като 58% от анкетираните призовават за по-влиятелен Европейски парламент в бъдеще. Това е увеличение със 7 процентни пункта от пролетта на 2019 г. и най-високият резултат за този показател от 2007 г. В България почти половината от анкетираните (49%) смятат, че биха искали Европейският парламент да играе по-важна роля, което е увеличение с 2 процентни пункта спрямо пролетта на 2019 г.


Голямо мнозинство иска повече информация за ЕС


Не на последно място, Парламетърът за 2019 г. предлага ценен поглед върху това какъв вид информация, свързана с ЕС, би представлявала интерес за европейските граждани и как те могат да бъдат по-ангажирани с разработването на политики в ЕС. Общо три четвърти от европейците (77%) биха искали да получават повече информация за дейността на европейските институции. Конкретните последици от законодателството на ЕС на местно, регионално и национално равнище, както и от дейностите на Европейския парламент и неговите членове са сред областите, които са най-важни за гражданите.